Пъдарите се завръщат

60-годишни мъже опазиха сливенските ниви и лозя

От Росица Николова, кореспондент на „Труд” в Сливен

Бивши полицаи и военни опазиха реколтата в 25 сливенски села. Това отчетоха наскоро селските стопани и общинарите. И мъже, които никога не са носили униформа, станаха доброволно пъдари в нивите и градините от началото на май до късната есен на 2017 година. Нарекоха ги „общински пъдари”. Подборът им беше направен от кметовете на Кермен, Жельо войвода и Самуилово. В тези три населени места бяха дислоцирани центровете за координацията им. Общината постегна три стари коли – „Лада”, „Форд” и „Нива”, и ги даде на пазачите. Отдели по някой лев и за заплати. Цялото мероприятие струваше на местния бюджет 91 142,46 лева. Сумата включва и осигуровките по трудовите договори, и снаряжението им, и горивото. „Този проект за назначаването на общинските пъдари е единствен в страната, засега. Той при нас даде много добри резултати, вероятно ще заработи и в други населени места”, заяви Петко Чолаков, шеф на общинската фирма за охрана и СОТ.

Идеята била на кмета на Сливен Стефан Радев. През миналата година той поставил на всички заинтересовани хора задача да се изработи модел за охрана на обработваемите земи по селата. „Не ставаше дума за реколтата на едрите арендатори. А за бабите и дядовците, които заради масовите кражби на могат да се порадват на резултатите от труда си” – разказа Чолаков. Той е бивш антимафиот от Регионалното звено за борба с организираната престъпност, като пазител на реда е служил и в женския затвор. Разбира си от работата, казват за него бабите.

Чолаков обяснява как е успяло начинанието по опазване на реколтата: „Първо, определихме райони на пъдарите, които да съвпадат с тези на полицаите. Второ, осигурихме им униформи, сложихме на автомобилите им обозначителни знаци. Искахме крадците да видят, че сме готови да им дадем отпор. Съвместно с кметовете по селата уточнихме какви култури и посеви ще бъдат отглеждани от началото до края на сезона”.

Чолаков е историк по образование и държи да се знае защо проектът не е за охранители, а за пъдари. „В тълковния речник срещу думата „пъдар” е записано, че това е човек, който пази имоти – ниви, лозя и други от злосторници. Нашите хора са точно такива. Преди 9 септември 1944 г. пъдарите са били сред основните представители на властта на село. Йерархията е била отгоре-надолу – кметът, даскалът, попът и пъдарят. Тоест, пъдарят е бил четвъртият по важност човек в селището. Със зелената си фуражка, с пушката манлехера на рамо той е бил безспорен авторитет. Така е просъществувал и в първите години на социализма. Пазейки селскостопанските имоти, той е имал право да арестува животни и да глобява хора. Хване ли овцете на някого, че са нахлули да пасат в чужда ливада, той ги задържал в специални затвори, разположени до кметската канцелария. Докато стопанинът или овчарят не си плати глобата, не му връщали стадото. Днес такива „специални” места няма. И какво се случва? Вижте в бюлетина на полицията”.  Миналата година стопанин на лозе застреля, без да му мигне окото, десет кози на друг човек от селото. Козарят редовно ги пускал в имота му, те опоскали всичко, не останали ни листа, ни грозде. Друг мъж пък взе на мушка няколко крави в ябълковата градина, която беше направил по европроект. Съседът му ги пуснал. Човекът чакал първа реколта, а добитъкът изпотъпкал градината му. „На ви, вашта мама…” – ругаел, докато гърмял кравите… И двамата стрелци станали клиенти на съда.

Чолаков отново се връща към проекта: „Всички наши пъдари, като в миналото,  бяха местни жители. Познаваха се, имаха си доверие. Работиха по Закона за частната охранителна дейност, имаха радиостанции и друго оборудване, за да си сътрудничат с МВР”. Нощем излизали на терен шестима с три автомобила – по двама души във всеки, а през деня – по един пъдар с една кола. Ходели на работа и едновременно с това се обучавали от „Общинска охрана и СОТ”. Резултатът: установени били 92-ма нарушители. Някои пускали добитъка си в лозя и слънчогледови ниви, други брали орехи от дърветата край пътя, трети крали чужда люцерна и царевица. Съвместно със служителите на реда пъдарите разкрили кражба в магазин в село Жельо войвода, заловили бракониери, изсекли 20 дка прасковена градина.

„Единственото, на което не можахме да научим пъдарите, е да пишат докладни по правилата” – разказва Чолаков. Той е оптимист – това ще стане, ако работата за възраждането на пъдарите се разшири.

„Аз лично се надявам, че проектът ще продължи и догодина, защото доказа своя превантивен ефект” – смята началникът на „Охранителна полиция” в Сливен Венелин Гецов. Той констатира, че там, където е имало пъдари, крадците посягали на чуждото по-рядко.

Един друг проект на две ведомства – вътрешното и социалното, се провали по-рано, припомнят хората. Преди три години бяха наети за пазачи по нивите 5000 безработни в цялата страна. Похарчени бяха 20 милиона лева държавна пара, а ефектът бе близък до нулата. Защото тези хора нямали нито умения, нито правомощия.

„Професията „пъдар” не е екзотична, тя е съвсем нормална и присъства в съвременния национален класификатор под номер 54141004” – съобщава Чолаков.

„Нашите пъдари бяха около 60-годишни, много съвестни хора. Безупречни! Написаха грамотно поне 15 докладни! Първият им работен ден беше на 1 май, в Деня на труда. Изпратихме ги на работа с официална церемония пред кметството, а аз им казах: „Момчета, тръгвате на опасна и отговорна работа. Искам от вас да се връщате след всяко дежурство живи и здрави!” И за щастие, нямаше никакви сериозни посегателства върху тях!” – разказва кметът на Кермен Живко Жечев. Веднъж пъдарите заловили стадо кози, които опасли лозето на един дядо. Намерили стопанина, разговаряли с него, той изказал съжаления и обезщетил със средства потърпевшия. „Стана без панаири. За урок на другите. Пак така дискретно пъдарите помагаха по празници за охрана на обществения ред. Това е положението!” – обобщава Жечев. Самият той върши безброй неща, които не са описани в длъжностната му характеристика. Дори кара катафалката сам – откъде пари за шофьор!? Малките кметства нямат собствен бюджет. „Не съм чул нито един бивш кмет на Сливен да си е признал, че е виновен за нещо. Всичките  – безгрешни! Трудностите изнасяме ние – кметовете на малките населени места. Аз съм станал общ работник, за да мога да гледам керменци в очите. Днес ще ме видиш с вратовръзка и костюм, утре – с лопатата да пълня дупки на улицата!” – коментира Живко Жечев.

В община Сливен има 44 населени места.  От безпаричие половината от тях са останали извън проект „Агент 54141004”.

Кметът Стефан Радев заяви: „Хората желаят във всяко село да има пъдар. Как да стане това, като заварихме общината с дългове за десетки милиони левове, трупани от много години насам.  Задълженията трябва да се връщат, че и запор на сметките ни наложиха”. Все пак той е оптимист. Доброто начало е половината от свършената работа.